Job 17

Призив на Йов към Бога срещу присъдата на приятелите му

1 Духът ми е сломен, дните ми гаснат, гроб ме чака. 2 Да не беше този присмех над мене! Окото ми трябва постоянно да гледа техните огорчения.

3 Застъпи се, поръчителствай сам за мене пред Себе Си! Кой друг ще поръчителства за мене? 4 Тъй като Ти си лишил сърцето им от разум, затова няма да допуснеш те да възтържествуват. 5 Приятели той е поканил за делене на плячка, докато очите на децата му се топят.

6 ^a Направи ме предмет за приказки сред народа и за отвращение пред него. 7 Очите ми гаснат от тъга и всичките ми телесни части са като сянка. 8 Справедливите хора ще се ужасят от това и невинният ще възнегодува против престъпника. 9 Но праведникът ще се придържа здраво в своя път и този, чиито ръце са чисти, ще увеличи силата си. 10 Ако всички вие отново дойдете, няма да намеря мъдър между вас. 11 Дните ми преминаха, сърдечните ми помисли са разбити. 12 А те нощта превръщат на ден, светлината за тях е близка до тъмата. 13 Имам ли на какво да се надявам? Не е ли преизподнята мой дом; в тъмата ще постеля постелката си; 14 на гроба ще кажа: „Ти си ми баща“, на червея: „Ти си ми майка и сестра.“ 15 Къде е надеждата ми тогава? Моята надежда – кой ще я види? 16 Няма ли да слезе тя с мене в преизподнята, за да почиваме заедно в праха?“